Странно е, че банкнота от 5 лева ни се струва толкова много, когато я оставяме в църквата, и толкова малко, когато я оставим на пазара.
Странно е, че времето прекарано в четене на молитви, напомняйки ни за Бога, ни се струва толкова дълго, а времето прекарано пред телевизора, толкова кратко.
Странно е, че четейки молитви, ние едва успяваме да съберем своите мисли, докато в разговор с приятели това не ни коства никакъв труд.
Странно е, че ние толкова много се радваме, когато обявят допълнително време във футболния мач, и се отегчаваме, когато проповедта се проточи повече от обикновено.
Странно е, че ни е толкова трудно да се опитаме да прочетем дори само една глава от Евангелието, а толкова ни е лесно да прочетем сто страници от любимия си роман.
Странно е, че в концертните зали хората се стремят към първите редове, а в църквата – към последните.
Странно е, че ни е толкова трудно да научим поне една молитва, а ни е толкова лесно да запомним някоя клюка.
Странно е, че вярваме с такава лекота в написаното във вестниците, и ни е толкова трудно да повярваме в написаните Божии Слова.
Странно е, че всеки от нас иска да влезе в Рая, а не иска да положи труд и старание за намирането му.
Странно е, че почти всеки от нас е едновременно и съдия и адвокат: когато става въпрос за чужди грехове – е съдия, а когато става въпрос за нашите собствени грехове – ние се превръщаме в адвокати.
Източник: https://vk.com/publicradusia
